Из Мальовишкия дял на Рила..

Когато се говори за Рила, в съзнанието на много хора най-напред изпъкват три обекта – вр. Мусала, Рилският манастир и вр. Мальовица. Приказната пирамида на Мальовица достига 2729 м н. в. и се нарежда на едно от първите места сред планинските бисери на родината. Върхът е дал и наименованието на цял дял на планината – Мальовишкия – от Северозападна Рила. Обект на нашият поход са трите Мальовишки езера.До тях се достига като се отделяме,вдясно от пътеката за вр.Мальовица при Втората тераса.Пътеката прекосява в посока  югозапад северните склонове на вр.Малка Мальовица и излиза на малка седловина между първото и второто езеро.През зимата пътеката е лавиноопасна.Цялата долина има характерната”У” образна форма,формирала се в резултат на движението на ледниците,които в далечното минало са стигали чак до Говедарци.Маршрута разкрива внушителни гледки,като част от тях споделям с вас….

IMG_1368

Около Хижа Мальовица 1960м.н.вIMG_1382

характерната “у” образна форма на долинатаIMG_1383

Рида на Ръждавица..IMG_1387

Поглед към върховетеIMG_1404

IMG_1390

IMG_1393

На втора тераса..IMG_1411

IMG_1416IMG_1389IMG_1415

IMG_1431

Стената на Мальовица..IMG_1425

Ах,че е готиноSmileIMG_1467IMG_1448

IMG_1492

IMG_1488

P4100053

Малко сняг през средата на м.АвгустP4100055

P4100057

P4100058

P4100059

P4100068

IMG_1405

IMG_1416

IMG_1419

IMG_1427

IMG_1441

IMG_1448

IMG_1499

P4100005

P4100015

IMG_1505

IMG_1494

Свежестта на Витоша

За мнозина е ясно,че когато жаркото слънце започва да подпалва асфалта на големия град,спасението е в планината.Така решихме и ние с Роси,без много да му мислим се озовахме в кв.Княжево,от където поехме нагоре. Идеята ни беше да направим една разходка до платото на Витоша,но после решихме,че ще атакуваме Черни връх и от там ще се спуснем в Симеоново,за да завършим обиколката.Сравнително горещ ден за началото на юни и разбира се рязък спад във височина.Доста мокро се оказа на платото,все още се топеше сняг,което допълнително овлажняваше обстановката.Ето ги и снимките:

P4040384

P4040388

P4040390

P4040395

P4040397

P4040398

P4040404P4040402

P4040415

P4040413

P4040422

P4040424

P4040446

P4040453

Черни връх и Резньовете

Изключително отвратително се оказа това лято с продължителните високи температури,както и с трайното засушаване.В столицата трудно се  дишаше,а само на няколко километра по нагоре

можеше да се намери,така желаната прохлада.Единственото необходими условие през което се минава,е обилното изпотяване до набирането на височина.После е лесно,прохладен вятър

в билната част,дори на моменти настръхване от студ.Понеже решихме нашата обиколка да обхване по голямата част от високата планина,а това означаваше и по голям ресурс от време,решихме да

използваме зелената линия на Лидъл,която осигуряваше транспорт от националния стадион Васил Левски до Златните мостове.Това начинание се оказа изключително взривоопасно.

Наложи се да се изявявам като охранител,за да осигуря спазването на реда за качване на хората от третата възраст,които заемаха най-голям дял от присъстващите в автобуса.

 

ЕТО СНИМКИ:

 

IMG_1303IMG_1304IMG_1305IMG_1312IMG_1316IMG_1319IMG_1293IMG_1322IMG_1323IMG_1327IMG_1329

IMG_1289IMG_1318IMG_1320IMG_1333IMG_1290IMG_1298IMG_1300

IMG_1291IMG_1297IMG_1338

Разходка до Исполин в края на зимата

Една късна февруарска вечер, след добра почерпка с Ваньовото вино,взехме решение на следващия ден да направим една разходка от билната поляна на м.Узана до близкия вр.Исполин.След тежките свински празници както обичам да ги наричам,беше дошло време  за сваляне на телесна маса,не че я бях натрупал,предвид факта,че почти не съм се спирал цяла зима,но както се казва – клиширан израз.

Та така де….на другия ден нарамихме раниците и залазихме по последния сняг за тази зима.Определено имаше какво да ни учуди и този път.PA270123

PA270125

PA270127

Винаги когато минавам през тази хижа си спомням за едни моменти,които определено бих събрал в един романPA270129

PA270134

Около 2,50-3 метра беше снега през зимата на 2012г.PA270139

Тук до скоро снега стигаше до покрива на ресторантаPA270140

PA270148

PA270157

PA270158

PA270163

PA270169

PA270172

Седлото с премката в далечината..PA270176

PA270185

Поглед към обширната Тракийска низинаPA270191

Съвсем в далечината се виждат РодопитеPA270186

PA270206

PA270182

Поглед към гр.Габрово и вр.ШипкаPA270200

Бурните северни ветрове по билото са изпотрошили буковата гора

Планината на Понорите

В този разказ ще представя едно от най-очарователните места на Искърското дефиле.Нашето велопътуване започва от гр.Нови Искър,който се явява портата към северозапада.Пътят ни ще мине през сгушеното в полите на Стара Планина градче Своге,през село Искрец известно с уникалния си микроклимат по-поречието на река Искрецка.Място вдъхновило Цар Фердинанд първи,който през 1908г.издава указ за построяването на санаториум.

През красивата долина на Искър,ще се изкачим до водния пад на Скакля(вторият по воден пад с височина 85 метра),ще преминем по Вазовата екопътека,за да погледнем красотата на дефилето по-подобие на Вазовия герой дядо Йоцо.

Следва тежко изкачване след село Заселе,което ще ни отведе до високото плато на Понор планина,ще се спуснем отново към забързания град,за да сложим финал на нашата авантюра.IMG_0604

Входа на град Своге IMG_0607

Централната част от града,съвсем близо е ЖП линията София-ВарнаIMG_0608

Арка от древен храм в село Искрец

IMG_0612

IMG_0620

IMG_0622

Тази гигантска секвоя намираща се в двора на санаториума в с.Искрец е засадена от Цар Фердинанд първиIMG_0629IMG_0637

IMG_0653

Ето ни вече в раьона на село Бов от където ще започне нашето изкачване към водопада Скакля  IMG_0646

IMG_0650

Именно това скално образование,сътворено от природата,носи наименованието ДжуглатаIMG_0660

Пътя към Вазовата екопътекаIMG_0661

IMG_0665

Пролетта когато снеготопенето е към края си водния пад има невероятна силаIMG_0671

IMG_0669

IMG_0673

IMG_0682

IMG_0686

Екопътеката не е най-подходяща за преминаване с байкове.IMG_0689

Под скалния венец на втория пад на водатаIMG_0690

Определено успяхме да изумим посетителите в начинанието ни да преминем стръмния и тесен път на две гумиIMG_0697

IMG_0699

Горе над скалните венци е сгушено красивото село ЗаселеIMG_0704

IMG_0707

IMG_0711

IMG_0712

IMG_0708

Подобни на тази гледки някога са се откривали,пред очите на Вазовия герой дядо Йоцо,който е наблюдавал с просълзени очи,минаващата по дефилето железница,символ на след освобожденска България.IMG_0718

След кратка почивка в Заселе пътя започва постепенно да набира височина към платото на Понор.

IMG_0732

IMG_0731

IMG_0736

Тук сме на около 1200м.н.вIMG_0738

IMG_0743

Буйната река Искрецка

IMG_0745

Като за финал на нашето пътуване,ще си позволя да добавя една интересна случка.Често, търсейки информация за водопад Скакля, ще се натъкнете на разказвания от местните жители анекдот за Вазов и тогавашния кмет на селото. Иван Вазов веднъж седял на тревата и докато се любувал на природната красота при него дошъл кмета на Заселе. Видимо ядосан от това, че някой мачка треватa той запитал: „Кой сте, Ваша милост?“. Вазов отговорил:“Аз съм поет!“. „Поет не поет, аз съм на Заселе кмет!“ – бил отговорът на кмета.🙂

Боянски водопад.

Днес ще се разходим до едно съвсем,  съвсем познато място на живеещите в София люде – Боянския водопад!

Боянският водопад е най-големият водопад във Витоша. Висок е 15 метра и се намира в едно от най-запазените кътчета на Витоша.  Лесно може да бъде забелязан от центъра на столицата ако времето е ясно и слънчево. Водопадът е най-пълноводен през пролетта,  когато снеговете се топят и тогава от София могат да се забележат дори пръските на водата.
Водопадът е лесно достъпен, но не с кола. Най-бързият маршрут минава през хотел „Копитото” и целият път не отнема повече от час и половина. Дори да не сте големи почитатели на ходенето пеша, ще бъдете изумени от красивата природа. Пътят е добре снабден със знаци и указания, така че няма как да се загубите. Има стръмен участък, където трябва да внимавате за хлъзгавите речни камъни, но щом го преминете ще се убедите,  че гледката си е заслужавала усилията.

IMG_1136IMG_1146

Красива гледка на север към Софийското поле и Стара Планина.

IMG_1152

Голяма върволица от хора имаше през целия ден.Много хора бяха избрали прохладата на близката Витоша.Само 500-600м по-надолу,щяхме да попаднем в ада на Софийската пещ.IMG_1148

IMG_1161

През лятото и зимата водопада е обект на търсачите на силни усещания.IMG_1174

Задължително навръщане от водопада е отбиването до Боянската черква,символ на средновековното българско изкуство.Самата църква е част от стоте национални туристически обекта,както и защитен паметник на културното наследство от Юнеско.IMG_1176

IMG_1181

IMG_1183

Секвоя гигантея или най-дълго живеещото дърво(около 2000години),също така достига височина до 110 метра и диаметър 7 метра.Тази която се опитвам напразно да прегърна е посадена от царица Елеонора-втората съпруга на цар Фердинанд първи.

Пролетта настъпва…

През последната седмица на месец Април решихме да направим един велопоход, който трябваше да обхване част от Централен Балкан, в това число м.Узана, както и билото на природен парк Българка,от кв.Ябълка  над гр.Габрово през вр.Бузлуджа, вятърен парк, вр.Бедек, гр.Трявна, а от там по шосето до гр.Габрово.

Всичко това правеше около 80км по лакатушещите  и изровени планински пътеки.С две думи – очакваше ни голям зор.

И така, подпалени както от топлите априлски лъчи,които бегло се прокрадваха през облаците,така и от ентусиазма напиращ все повече в нас, настъпихме педалите, за да се озовем в дебрите на Балкана, където пролетта все повече и повече отнемаше завоюваните от “бялата старица” територии. Носещият се аромат на първите пролетни цветя, както и роят на пчелите идваше да подскаже, че най-после природата се събужда след дългата и студена зима.

За всичко това ще разкажа в снимки. Снимки,които надявам се ще трансформират усещането от всичко видяно върху читателя.

561861_3447304393383_476216129_n


След 20 км,скучно каране по шосето,вече се намираме на билната поляна в м.Узана на 1240м.н.в,като се отправяме към първенеца на Шипченската планина вр.Исполин 1524м.
534799_3447328153977_2034392379_n

Ето го и него,вече значително по близо.Все още останали петна сняг,напомнят за лютата зима бушувала по тези места553678_3447329234004_186068480_n

Красива панорама,която се открива от вр.Крали марков стол към масива на Триглав.

 

557602_3447349314506_1363885295_n

 

Гледка от южния склон. В далечината село Шипка и част от Шипченската планина.564666_3447325273905_1468220212_n

Ето и коня вихрогон.

 

561971_3447330834044_461718214_n

Проклет наветрен склон, представям си какво е било месец по-рано.553872_3447351474560_862263026_n

Тук вече на върха ….541987_3447363714866_57934760_n

Ето и този невероятен килим от син минзухар.538853_3447364394883_573403189_n

Толкова са много….579753_3447343194353_1363061946_n

Синчец…P3290248

Тази е от склоновете над кв.Ябълка, където аромата на цъфналите сливови дръвчета беше подлудил пчелите.P3290245

Защо резервоарът ми е празен?P3290249

На това му се казва“да уловиш мига“.P3290252

Тук ясно се вижда как разлистването на гората бавно и стремително пълзи нагоре към билото.P3290267

Едва ли тук има нужда от коментар.P3290303

Вятърният парк разположен по билото – там където ветровете са неспирни.P3290312

Пъстър пролетен килим…P3290314

Панорама от м.Виканата скала, близо до горски дом Българка.P3290310

Информация за посетителите.P3290322

Бели и красиви..P3290308

Макар и слабо поддържана, но все още видима, маркировката насочва туриста към желаната посока.

Малко по-надолу фотоси от Узанска поляна и старопланинското било.P3310329

P3310332

P3310334

Красива иглика.P3310357

P3310372

Пролетни гъби кладници,интересното за тях е,че винаги израстват върху паднали букови дървета, или здрави такива на голяма височина.P3310379

В далечината се вижда яз.Копринка, вододайна зона за гр.Казанлък.P3290319

Като за финал! Уморени и изгладнели на изхода на гр.Трявна – последни 17 км до завършека на тази невероятна планинска обиколка. До нови срещи…

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.